Идентитетъ ама чий?

 

Презъ последно време въ поробена отъ сърбитѣ Македония, почнаха за се сѫбиратъ, на  кръгла маса, онези югославяни, които искатъ да доказватъ , че тѣ чиститѣ “македонци” сѫ потомци на Александъръ Македонски и деца на Тито македонски! Инициативата за тази кръгла маса, отъ вчерашнитѣ чисти югославяни, е идея на Бранко Цървенковски “ Той сѫбира свойтѣ югословенски аргати на кръгла маса,за  да се организиратъ и запазятъ като сърбо-македонци отъ югословенски произходъ, когато Македония щяла да влезе въ Европейскиятъ сѫюзъ!

Първата кръгла маса бѣ проведена на 13 априлъ 2007 г. въ градъ Скопие въ днешната сръбска република Македония. На тази кръгла маса бѣха всички югославяни съ изключение на  Владо Поповски, Горги Иванов,Бранислав Сарканияц и директора на държавниятъ архивъ Зоранъ Тодоровски. Защо тѣзи иманентни люде не сѫ присѫствали на малката масичка , сръбската преса въ поробена отъ сърбитѣ Македония не ни обяснява. Остава на насъ редакторската колегия да коментираме, това фамозно защо?

Второто идване на сърбитѣ въ Вардарска Македония, става  следъ 9 сеп. 1944 година, когато руснацитѣ обявиха война на България , за да я освободятъ отъ българина, които не е искалъ да играе руски казачокъ!

На  малката кръгличка масичка(13.04.2007г.) сѫ били другаря  Ким Мехмети, които е професоръ философъ,другаря Любомиръ Фръчковски, за които интелигенцията въ поробена отъ сърбитѣ Македония, сѫ весели идиоти и нашиятъ  фамозенъ Милчинъ отъ свободното общество на Георги Сорос. Всички тѣзи сѫ вчерашните югословенски идеолози  а сѣга сѫ защитницитѣ на сърбо-македонизма въ поробена отъ сърбитѣ Македония.

 Такава кръгла масичка имаше въ градъ Торонто , преди години, когато двама офицери отъ 39 Солонски полкъ сѫбираха келнеритѣ отъ Торонто да ги учатъ  история ,отъ която келнеритѣ нѣмаха никаква нужда, понеже тѣ вече знаели всичко!

Подобна кръгла масичка имаше и въ Торонто ,преди години , тази кръгла масичка въ университета въ градъ Торонто, бѣ организирана отъ внука на Никола Пашич, които има сѫщото име и отъ няколко гръцки професори по Канада. На тази малка кръгла масичка въ Торонто сърбитѣ и гърцитѣ, които живеятъ по Сѣверна Америка щеше да кажатъ ВИСТИНАТА  за Балканскиятъ полу-островъ!

Тѣзи две анти-български формации бѣха поканили и ИЛЧО ДИМИТРОВЪ отъ България  да присѫства на гаврата съ всичко българско. Между присѫщващитѣ циници бѣ и автора(Г.Младеновъ).Отъ поробена отъ сърбитѣ Македония, нямаше никой! Не че преди е имало!

Ще спомена, онова което стана на тази кръгла масичка въ Торонто и после ще се спра на малката масичка въ градъ Скопие.

Автора циникъ(Г.Младеновъ) зададе въпросъ на гръцкиятъ професоръ ПИГАДИС  КАКВИ Сѫ СЛАВЯНИТѣ КОИТО НАСЕЛЯВАТЪ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ? Професора отговори “”” Тѣзи хора сѫ българи и тяхниятъ езикъ е български”” Но безъ да бѫде питанъ професора допълни , че въ Сѣверна Гърция ,тѣ иматъ СЛАВО ЕЛИНИ “.веднага следъ това професоръ ЧЪРЧИЛЪ отъ Торонтовскиятъ университетъ, запита автора (Г.Младеновъ) да каже своето име и на кого е представителъ, понеже Торонтовскиятъ университетъ щялъ да публикува тѣзи много интересни въпроси, въ книгата която щяла да бѫде публикувана по тази тѣма!

На внука на Никола Пашичъ бѣ зададенъ сѫщиятъ въпросъ плюсъ ,какъ така окупирахтѣ Македония 1913 година, затворихтѣ всички български черви и училища и казахтѣ вие сте южни сърби! Ре-окупирахтѣ Македония презъ есента на 1944 година и казахте вие сте Македонци, без да питатѣ нито едикт гражданинъ на Македония какъв е той или тя?

На този въпросъ внука на Пашичъ които презъ 1919 година въ Паришъ каза на Клемансо , че следъ петъ години въ Македония няма да има нито единъ българинъ! Никола Пашичъ отъ Торонто почна една , какъ когато дядо му презъ 1913 година утишълъ въ Лондонъ и тамъ англичанитѣ му задали въпроса какво искашъ? Босня или Македония ? Но не и дветѣ. Стариятъ Пашичъ казалъ , че иска Македония понеже БОСНЯ е смяталъ за сръбска!

Книга не написаха, нито и видио дадоха на автора(Г.Младеновъ) и вѣче, нѣмаше симпозиуми за Вистината на Балканитѣ!

А сѣга да се върнемъ на малката масичка въ градъ Скопие на която бѣха всички вчерашни реформатори на Югославия( Владимиръ Милчинъ).

На тази малка масичка  президента на днешната югославска република ,казва ,че тѣ ще запазятъ единтечността на отделнитѣ национални единици и по сѫщото врѣме ще афирмиратъ общиятъ имъ идентитетъ! До сѣга само отъ поробенитѣ българи се искаше да се притопятъ въ нещо което не сѫ! Другитѣ националности ще си запазятъ своето а българитѣ ще забравятъ , че сѫ българи!

Професора Любомиръ Фръчковски които е единъ отъ идеолозитѣ  на сърбо-македонизма, казва, че Македония не трябва да плаче , че тя не е направила онова което сѫ направили нейнитѣ сѫседи, кѫдето етно-нацията и държавата сѫ едно и сѫщо, но трябва да конструира македонска нация ОД СИТЕ  СВОИ ГРАГАНИ.

Значи отъ 1944 до сѣга бръщолеви ме за “македонска” нация, а сѣга трябва да е КОНСТУИРАМЕ отъ СИТЕ ГРАГАНИ НА МАКЕДОНИЯ.

Интересно е изказванието на другарката Биляна Ванковска . Тя казва ,че като показваме “македонштината”  ГО ИГНОРИРАМЕ ОНА ШТО ОТСЕКОГАШ СМЕ БИЛЕ? Говори се и се пише за “македонштина” но не се казва какви сме били? Премълчава се факта , че до 1944 година цялиятъ святъ ни знаеше като поробени българи. Самиятъ Иванъ Катаржиевъ отъ Свѣти Врачъ, преди години на кръгла масичка въ сѫщата сръбска република въ Скопие каза” че никой нѣма да ни признае за “македонци” понеже до 1944 година се говори и пише само за българи!

Ние няма да допълваме , че до 1944 година всички бѣхме българи. Нали Европа презъ 2005 година на сърбо-македонцитѣ отъ югословенски произходъ имъ написа по ИНТЕРНЕТ страницата , че историята на днешната сръбска република Македония е българска и , че тяхниятъ езикъ е диалектъ на българскиятъ.

Г.Младеновъ е циникъ които живее въ градъ Торонто отъ 1951 г.

23.04.2007г.

 

Допълнение къмъ текста.

 Веднага следъ малката кръглична масичка въ Скопие, вестникътъ Нова Македониjа на 15 априлъ 2007г. писа следното:Заставата на “македонски” езикъ учебниците на србски.

А преди години Априлъ 2000 година сърбиянеца Мартинъ Треневски въ Торонто по сърбо- македонското радио каза, че въ “македонските” черкви, “македонците сѫ се молели на сръбски! Той имъ наредилъ веднага да почнатъ да се молятъ на “македонски”.

И после ОН КЕ МИ КАЖЕ МЕНЕ ТОЙ ,че няма “македонска” нация?

Кой издържаше Иванъ Михайловъ?

 

На 7 Мартъ 2007 година по страниците на www.focus-news.net city of Sofia Bulgaria, бѣ публикувано интервюто на някой си Чакъровъ които ми ти билъ политическиятъ сѫветникъ на Тодоръ Живковъ, презъ периода на неговото управление. Интервюто е взето отъ Г. Коритаровъ единъ отъ фъмознитѣ журналисти въ България днесь!

Четейки интервюто веднага ми дойде на умъ ,  че другиятъ денъ ще излезе отъ дежурниятъ удбашъ Викторъ Цветановски нещо въ сръбскиятъ вестникъ WWW.Utrinskivesnik.com.mk dated 8.03.2007. Веднага следъ публикацията влезохъ въ връзка съ Вида Боева отъ Охридъ ,че ще трябва да отговоримъ на тази измислица на Чакъровъ. Тя, Вида ми отговори , че щяла да пише въ списание Вяра въ Дупница. Допускамъ , че нейният текстъ ,че бѫде готовъ за няколко дена. По сѫщото време, влязохъ въ връзка и съ бившитѣ български дипломати и ги попитахъ, дали ми биха позволили да ги ги цитирамъ? Не избегнахъ да попитамъ и професоръ Д. Гоцевъ дали и той би ми позволилъ да го цитирамъ?

Следва цитата на Костадинъ Чакъровъ на които ще отговоря.

 

Костадин Чакъров: Да, с шеф Емил Александров. После той стана заместник-председател на Комитета за култура. Бяха пратени, сега да не употребя думата, сътрудници на този отдел и на това управление във Ватикана, в Дъмбартон, в САЩ, навсякъде където имаше български документи. Влезе се в контакт с Ванче Михайлов, няма да крия, след толкова години мога да кажа, че ДС му плащаше, издържаше го.
Водещ: На кого?
Костадин Чакъров: На Ванче Михайлов.
Водещ: Държавна сигурност му е плащала?
Костадин Чакъров: Да, да, защото той даде много... сега, тя не му даваше като сътрудник, тя го подпомагаше, защото той не беше в цветущо финансово положение. Той даваше много ценни документи за българската история. Тя не му е давала, грубо и вулгарно едва ли не да го заведе на отчет.
Водещ: Да, нямам това предвид.

Костадин Чакъров: Не искам да кажа това, просто го подпомагаше, финансово го подпомагаше.
Водещ: Колко време го е подпомагала ДС?
Костадин Чакъров: Поне 5-6 години.
Водещ: Преди да умре?
Костадин Чакъров: Не, от периода 1975-1981, 1982, 1983 година, нататък някъде.
Водещ: Той знаеше ли, че ДС му помага?
Костадин Чакъров: Не, едва ли. Той беше на възраст и работеше за България, а къде отива целият този извор от документи и т.н, не е необходимо...
Водещ: Как, по какъв начин са му давани парите? От хора около него?
Костадин Чакъров: От хора, които могат да го подпомогнат. Това не е престъпление, те не са му давани като подкуп или като някаква такава агентурна изпълнявана поръчка.
Водещ: Ясно.
Костадин Чакъров: Подпомагане по хиляди начини.
Водещ: Но това е било от службите за сигурност.
Костадин Чакъров: Да, от службите за сигурност.
Водещ: Това Вие със сигурност ли го знаете?
Костадин Чакъров: Със сигурност го зная.
Водещ: Това за първи път ли го казвате?

 

Чакъровъ казва по българската телавизия , че тѣ влезли въ връзка съ Иванъ Михайловъ и следъ 1975 година почнали да го издържатъ,понеже билъ въ много тежко положение!

Автора (Г.М.) задава въпроса на Костадинъ Чакъровъ да каже при своето следващо интервю, какъ е живялъ Иванъ Михайловъ до момента до когато почнали тѣ българскитѣ комунисти да го издържатъ? Понеже Костадинъ Чакъровъ, не знае и следователно автора ще му отговори. Въ Ц.К. на МПО имаше едно перо което се казваше Македонската кауза! Въ касата на това перо имаше 350 хиляди долари.Паритѣ бяха подарени отъ българи които никогашъ, не сѫ живели въ България. Тѣ бяха хора, които бѣха  дошли по Северна Америка, директно отъ Македония следъ 1913 година, когато Македония бѣ окупирана отъ сърбитѣ и гърцитѣ. Първитѣ пари сѫ дадени отъ единъ българинъ въ Дитроитъ на име Парговъ. Той финансира и раннитѣ спомени на Гнъ. Иванъ Михайловъ.

Другите пари сѫ събирани презъ шездесетѣ години на миналиятъ вѣкъ, когато Гнъ. Асенъ Аврамовъ посещава Северна Америка за последенъ пѫть!Тогава МПО купува имотъ на улица EGLINTON in the city of Toronto. Годони следъ това този имотъ се продава, поради не доверието на Ц.К. къмъ сѫветника на КИРО ГЛИГОРОВЪ. Продължаваме!

Костадинъ Чалъковъ казва , че тяхнитѣ служби издържали Иванъ Михайловъ но той не знаелъ , че тѣ сѫ му давали пари?

Самиятъ Чалъковъ не ни казва въ интервюто, кой е този имигрантъ на които сѫ давали паритѣ! Той поставя въпроса предъ своятъ слушателъ да си помисли, защо не казва, кой е човека или хората на които сѫ давали тѣ парите? Това Чалъковъ не го казва, понеже такова нещо нѣма и такива хора нѣма.

 

Сѣга какъ така, тѣ сѫ влезли въ връзка съ Иванъ Михайловъ?

 

Презъ края на седемдесетѣ години въ Торонто пристига за консулъ Страхилъ Червенковъ чийто родители сѫ някѫде отъ Косторско!

На читатя ще трябва да обясним , че консулството въ Торонто е отворено по смутрението на братя Младенови, които пишатъ до Петъръ Младеновъ ,че трябва да се отвори консулство въ Торонто, кѫдето се води войната за душата на българитѣ въ Македония!

Останалото е приказки за хора като Костадинъ Чакъровъ и Викторъ Цветановски.

По това врѣме,Страхилъ Червенковъ казва на Пандо Младеновъ ,че тѣ отъ години искатъ да влезътъ въвъ връзка съ Иванъ Михайловъ, но не могътъ. Страхилъ (сѣга покойникъ) казва на Пандо Младеновъ, че тѣ били въвъ връзка съ професоръ Смичковъ въ Швейцария , но той не можалъ да имъ свърши работата!

Слушайки този разговоръ, Пандо Младеновъ,казва на Страхилъ Червенковъ, че за тази работа сѫ нужни петъ минути!. Това може да го свърши братъ ми за петъ минути. Той е много добъръ приятелъ съ Гнъ. Иванъ Михайловъ. И ето ти вечерта на гости пристигатъ при автора Страхилъ Червенковъ и Христо Христовъ отъ Отава.

 Другарю Чакъровъ прочети цялиятъ текстъ! Това важи и за Удбаша ВИКТОРЪ ЦВЕТАНОВСКИ!

Тукъ е интересно да разберемъ, кой, кого лъже?

Георги Младеновъ при свойтѣ пѫтувания до Италия, като представителъ на firmata CHICHO, чѣсто се отбива на гости при Иванъ Михайловъ.

Георги Младеновъ отъ студенскитѣ си години въ Италия, остава съ много хубаво  мнение за Иванъ Михайловъ и неговиятъ селски Асенъ Аврамовъ.

Често автора(Г.М.) представя въпроса за Македония като не разрешенъ български въпросъ.Тогава и двамата негови чичовци Иванъ Михайловъ и Асенъ Аврамовъ (1967г) казватъ , че тѣ  никога не сѫ били за отделна Македонска държава!

Това е публикувано вѣче.

 

Сѣга какъ се стига та Костадинъ Чакъровъ пише за годините 1982 година. Г. Младеновъ най-после се решава да отведе някой при Иванъ Михайловъ, за да не би утрешнитѣ поколение да останатъ съ впечатлението ,че македонскитѣ българи сѫ сепаратисти?

Въ това се крие тайната, защо Младенови говорятъ съ българскитѣ дипломати и ги канятъ на гости? Младенови мислятъ , че могътъ да окажатъ влияние върху политиката на България за Македония . Читателя трябва да знае , че съмиятъ Атанасъ Малеевъ моли Г. Младеновъ да стане представителъ на ФАРМА ХИМЪ отъ България!

Продължаваме….

 

Г. Младеновъ презъ 1982 година се спира на лицето което ще позволи да дойде съ него до Римъ за да се срещне съ Иванъ Михайловъ. Георги Младеновъ решава да вземе младиятъ Никола Вапцаровъ, които  тогава работи въ канцеларята на Славянскиятъ комитетъ въ България.

Защо Никола Вапцаровъ а не други?

Г.Младеновъ знае , че Вапцарови като хора не чинятъ много!

Но Г. Младеновъ знае , че трябва да се противопостави на сърбо-македонцитѣ въ Скопие , че Вапцарови сѫ “македонци”.За това пѫтешествие е писано по страницитѣ на списание “ВАРДАРЪ”

Както на Атанасъ Малеевъ така и на Славянскиятъ комитетъ Г.Младеновъ поставя искания , че тѣ ще трябва да пишатъ , че въ Македония хората сѫ българи!

Това сѫ условията на Г. Младеновъ.

Отъ пѫтешествието презъ май 1982 година до Римъ нищо не излезе, понеже нито ТОДОРЪ ЖИВКОВЪ нито АЛЕКСАНДЪРЪ ЛИЛОВЪ поставиха някакви си искания отъ самиятъ Иванъ Михайловъ. На въпроса на Гнъ. Иванъ Михайловъ, кой знае за идването на Никола Вапцаровъ до Римъ, младиятъ Вапцаровъ отговори, че само Тодоръ Живковъ и Александъръ Лиловъ знаятъ. А моятъ чичко пита? АМИ КАКВИ сѫ инструкциитѣ на рускиятъ посланикъ?”. това е за Чакъровъ и Цветановски!

Това е за онова което е казалъ Костадинъ Чакъровъ за връзкитѣ съ Иванъ Михайловъ. Другото е само единъ Фейлетонъ, какъвто пише Викторъ Цветановски и Костадинъ Чалъковъ! И самиятъ Петъръ Яповъ отъ Неврокопъ.

Македонските организации винаги сѫ натискали българскитѣ дипломати , че България ще трябва да изработи българска национална доктрина съ която ние ще се бранимъ когато ни запитатъ за Македония?

 

Презъ осемдесетѣ години на миналиятъ вѣкъ се урежда празнуването на освобождението на България отъ турско робство въ единъ отъ Торонтовскитѣ университети. За това празнуване председателя на Македоно-Българската черква Свѣти Георги (Г.Младеновъ) си дава сѫгласието, като си дава и подписа за поканата. Чакъровъ и Цветановски трябва да проверятъ преди да пишатъ! Тогава бѣ поканенъ и професоръ Гоцевъ отъ София ,на когото не бѣха казали.Дойдоха Гнъ. Веселнъ Трайковъ и Костадинъ Палашутски плюсъ професоръ Коьсевъ.

На професоритѣ бе внушени , че трябва да се изработи българска национална доктрина която ще бѫде публикувана на няколко езика.Автора на идеята е Г. Младеновъ . Тогавашниятъ дипломатически представителъ Йорданъ Величковъ си представи ослугитѣ, които можеха да го лишат отъ работа!

Професоритѣ не направиха нищо както и много други професори отъ България!

Следъ неуспеха на професоритѣ въ София Гнъ. Й.Величковъ помоли Г. Младеновъ да му позволи, да потърси сѫдесйствието на българскиятъ професоръ Д.Гоцевъ, на които бѣ платенъ пѫта до отиде до Римъ и направи изледвалия по Македонскиятъ въпросъ .Идеята бѣ Професоръ Гоцевъ да отиде въ Римъ и тамъ да се срещне съ Иванъ Михайловъ  и разговарятъ за бѫдещето на Македония.

 Българскиятъ дипломатъ Йорданъ Величковъ се уплаши да се подпише на документа , че иска отъ професоръ Гоцевъ да напише българската национална доктрина.

Следъ това идва и факта , че Иванъ Славковъ, иска да се види съ Младеновъ . Младиятъ дипломатъ червеното(Никола Вапцаровъ ) се изненадва , че Иванъ Славковъ казалъ, че иска да се види съ батьо му Пандо и Гошо!.

Пандо Младеновъ отказва срещата, но автора приема и казва на Ваню , че иска една ослуга отъ него да предаде на Тодоръ Живковъ едно писмо, което автора трябваше да напише. На другиятъ день автора пише писмо до Тодоръ Живковъ въ което го информира, че Югославия ще бѫде парцелирана въ близкото бѫдеще и , че ние българитѣ ще трябва да предявимъ искания, Македония да бѫде прикачена къмъ България!

Копие отъ това писмо автора дава на червеното(Н.Вапцаровъ) понеже се съмнява, дали Ваню ще го даде на Тодоръ Живковъ!

Презъ май 1989 година автора е поканенъ да празнува четиридесетъ години отъ завършването на Неврокопската гимназия. На границата автора(Г.М.) има проблемъ, не му даватъ да влезе въпреки , че има виза. Митничаритѣ искатъ да му взематъ спомените на Иванъ Михайловъ . Споменитѣ бѣха предназначени за професоръ Гоцевъ.Следъ дълги дандании на границата автора влиза и казва на Методи Димовъ , че иска да се стрещне съ професоръ Гоцевъ и Иванъ Александровъ . Предстоя на Г. Младеновъ въ България е ограниченъ! Вечерта въ Хотелъ Плиска се провежда вечеря, на която автора и професоръ Гоцевъ се разбиратъ , че ще се иска отъ правителството да ни разреши пререгистрирането на Македонскиятъ Наученъ Институтъ.

За тази работа се заема Мая Вапцарова която урежда среща на Г. Младеновъ съ Христо Малеевъ отъ БКП.

Отвънъ предъ  голямото здание стояха, Мая Вапцарова, Методи Димовъ ,Др.Янко Бойчевъ и Лили Младенова.

Г. Младеновъ представя въпроса за Македония и парцелирането на Югославия.

 Христо Малеевъ казва на Младеновъ , че Съветскиятъ сѫюзъ никога нѣма да позволи Югославия да бѫде парцелирана! Г.Младеновъ отговаря , че следъ няколко години Сѫветскиятъ сѫюзъ, нѣма да го познаетѣ на картата, понеже, Америка вѣче го е парцелирала!

Г.Младеновъ пита Христо Малеевъ дали БКП би позволила пререгестрацията на Македонскиятъ Наученъ Институтъ. Г.Младеновъ казва на Малеевъ , че има професори които сѫ писали писмо на тази тѣма. Христо отговаря защо не ми се обадятъ тези професори! Младеновъ отговаря защо не имъ се обадитѣ Вие? Вие иматѣ имената имъ!

И съ това ще трябва да приключа понеже показанията ставатъ много дълги?

Г.Младеновъ е циникъ, които живее въ градъ Торонто отъ 1951 година.

 

 Задаваме въпросъ на ВИКТОРЪ ЦВЕТАНОВСКИ И КОСТАДИНЪ ЧАКЪРОВЪ? ЗНАЯТЪ ЛИ КОЙ ПЛАЩАШЕ РАЗНОСКИТЕ ЗА РЕЙСОВЕТЕ, КОГАТО ХОРАТА ВЪ МАКЕДОНИЯ СЕ СѫБИРАХА ДА ВИКАТЪ СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНИЯ?

 Като напишатъ статия ще имъ отговоримъ. Г.М.

The Bulgarian Dilemma: The reunification of a people.

 

Over the last one hundred years there haven’t been many examples of nation states with similar cultures unifying themselves into a single nation state. China and Germany both come to mind. Neither example is entirely helpful or promising to the Bulgarian situation. Bulgaria is unlikely to regain territories lost to the Romanians or Greeks almost a hundred years ago. The European Union is unlikely to allow it’s member states to enter into territorial conflicts of any sort.

          However the case of Macedonia offers a unique opportunity for Bulgaria to reunify with one of it’s neighbors, Macedonia . Once both regions, Bulgaria and Macedonia , had similar language and cultural idendities, since then, they have been separated by over ninety years of propaganda and cultural indoctrination. Despite this cultural chasm which the Serbian authorities had attempted to cultivate, the language and culture of the Macedono-Bulgarians and Bulgarians are still remarkably similar.

          The Bulgarians are currently in a unique situation to unify the Macedono-Bulgarian part of Macedonia with Bulgaria . Currently over a 100,000 Macedonians are awaiting Bulgarian passports in order to obtain the benefits of a European Union passports. However, Bulgarian embassy staff in Macedonia is limited to 14 individuals to process the applications. It is unclear whether this staffing situation is to prevent Macedono-Bulgarians from destabilizing the Bulgarian economy and swamping the social support systems in Bulgaria or because the European Union has pressured Bulgaria so as to prevent a wave of migration by Macedono-Bulgarians to central Europe. What is clear is the current economic situation in Macedonia is in a meltdown mode.

          While Macedono-Bulgarians currently hold the a slim majority in the Macedonian parliament over the Albanians in Macedonia, what is unclear is what will happen should the balance of power tip in favour of the Albanians. Already one civil war has erupted in the region over control of the country between these two ethnic groups, and it is quite possible that the “Macedonians” will take up arms if they lose control of the parliament.

          Regardless of any nationalistic ambitions, Bulgaria currently needs to have a comprehensive plan to deal with a possible second civil war in Macedonia . The possibility of mass refugees and widespread civilian casualties makes the act of sending arms to the Macedonians, as they did in the first civil war, a weak and ineffectual response. This is escalation is dangerous, particularly if Albanians from Albania and Kosovo respond in kind. Political negotiations between Bulgaria and the Albanians in Macedonia and Macedono-Bulgarians must be put into place to prevent a second civil war.

          The idea of a separation of Bulgarian and Albanian Macedonia goes hand in hand with a Bulgarian reunification. Yet to do this Bulgaria needs to create a comprehensive policy to reverse 90 years of “Macedonization” in the Bulgarian part of Macedonia . The first step for any Bulgarian reunification is to promote a national pride within Bulgaria itself so that despite the propaganda of the communist party over the past decades, Bulgarians can again begin to see their brothers and sisters in Macedonia as Macedono-Bulgarians separated only by circumstances and distance. This difficult process must be followed by the political will to open up Bulgaria ’s society and institutions to Macedono-Bulgarians. 14 Employees to process 100,000 application is just not enough. Open borders between the two countries is necessity. Proactive support to Macedonia in the form of Bulgarian  medical clinics, schools and churchs are a necessary start to reverse the “Macedonization” of the Macedono-Bulgarians in the region.

These efforts must be put into place before Macedonia goes into economic or civil war meltdown. Most importantly however, is for the average Bulgarian to see his neighbor in Macedonia as a fellow countryman separated only by circumstance.  

G.Mladenoff L.L.B. Nov.29. 2006

 

 

Отворено писмо до Антонио Милошоски, външенъ министъръ на днешната сръбска република Македония.

 Уважаеми Гнъ. Милошоски.

По страницитѣ на сърбо-македонскитѣ вестници четохме вашето изказвания за бѫдещата политика на вашата вчерашна Югославска република Македония ( http://www.utrinskivesnik.com.mk/ Dated 25.08.2006).

Много лошо впечатление ни направи цитата , че Вие като външенъ министъръ на днешната, вчерашна Югославска република Македония, ще продължитѣ съ Вашиятъ сърбо-македонизъмъ!

Другото изказване което ни направи сѫщо така много лошо впечатление  е , че Вие ще се интересуватѣ за някакво си “македонско”малцинство въ сѫседнитѣ държави! (http://www.monitor.bg/ 30.08.2006)

Като представители на най-старата Македонска Патриотическа Организация искаме да Ви припомнимъ , че “македонска” нация бѣ измислена отъ Коминтерна презъ 1934 година и приложена на някаква си практика отъ Югославската комунистическа партия следъ есента на 1944 година!

Не допускаме , че Вие като студентъ въ Германия не стѣ чѣли нещо за тази измислена отъ Русия нация. Вие сигурно помнитѣ , че германската комунистическа партия въ източна Германия, почна да спекулира съ понятието източна германска нация!.

 Допускаме , че като опозиция на комунистическата партия въ Македония , Вие сигурно си спомнятѣ , че цяла Европа Ви каза и написа , че вашиятъ езикъ е диалектъ отъ българскиятъ и , че Вашата история е частъ отъ българската история. Ако Вие не стѣ чели тѣзи материали , това говори много лошо за Васъ!

Искаме да Ви припомнимъ , че когато Владо Бучковски Ви предложи да се празнува ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ заедно съ БЪЛГАРИЯ , той на всички ВАСЪ каза да излезетѣ отъ окопитѣ въ който стѣ се окупирали следъ 1944 година.

Някой отъ Вашитѣ бивши министри ни информираха , че Вие стѣ отказали да празнуваме заедно , понеже другитѣ партии били противъ това начинание!

Ние Ви  питаме? Следъ като комунистическата партия въ Македония, която е наследникъ на Югославската комунистическа партия е за заедно празнуване защо Вие отказахтѣ? Нема мислитѣ , че свѣта е населенъ съ абдали съ които Вие спекулиратѣ!

Колкото се отнася за вашата сърбо-македонска чѣрква, ние намираме за нужно да Ви припомнимъ , че Вашиятъ иманентенъ министъръ на имиграцията Гнъ. Мартинъ Треневски презъ месецъ Априлъ 2000 година по едно отъ сърбо-македонскитѣ радио програми публично призна , че въвъ Вашитѣ сръбо-македнски чѣркви Вие стѣ се молели на сръбски. Той Вашиятъ иманентенъ сръбски предствителъ въ днешната Югославска република Македония наредилъ, следъ това да се молитѣ на несѫществуващъ “ македонски” езикъ!

Ще трябва да Ви припомнимъ, че  трябва да прочететѣ онова което е написалъ Вашиятъ бившъ Председателъ, Любчо Георгиевски, сѣга гражданинъ на България и народенъ представителъ въ сѣгашниятъ парламентъ въ градъ Скопие.

Ние Ви припомняме, за онова което каза публично българскиятъ външенъ министъръ не отдавна!

Помислетѣ си! Българскитѣ комунисти , едва ли сѫ онези отъ 1946 година, които подъ натиска на Сталинъ сѫдействаха на сърбо-македонизма!

Допускаме , че чухтѣ какво каза и Вашиятъ Говернаторъ Али Ахмети! Когато той Ви говореше предъ парламента навсякѫде се вееха албанскитѣ знамена .Той Ви каза дипломатически , че ако не внимаватѣ ,той ще работи за една албанска държава отъ всички албанци на Балканскиятъ полуостровъ!

И следъ всичко това  което става въ Македония днесъ, си остава въпроса , какво ще правимъ съ онази частъ на Македония която е населена съ българи?

 Дали тѣзи българи ще искатъ български АНШЛУСЪ?

Внимавай младо “македонче” да не  дойде до тамъ, та да отиватѣ  по градъ Варна да искатѣ сѫдействия за българско гражданство?

 Отъ МПО Любенъ Димитровъ въ градъ Торонто . 31.08.2006г.

   

Македонско писмо

 

Владимир ПЕРЕВ, Македония

 

 

Отдавна не съм писал писмо. Последните си писма съм ги писал до майка ми, но това беше преди повече от 20 години. Любовни писма не съм писал никога. И до държавни глави също. Смятал съм го за унизително, нещо, което нарушава достойнството ми. Всъщност изпратил съм две писма до държавници - едното до Клинтън, другото до Буш, но писмата бяха на английски, написа ми ги друг, а аз - съгласен със съдържанието, само ги подписах. Господин Президент на България, вие сте първият, на когото пиша писмо след дълго време, но това не трябва да ви ласкае.

Пиша, защото, както е казал Яворов в писмото си до Данаил Крапчев, “сърби и гърци завряха нечистите си ногти в гърдите на Македония и разкъсват дробовете й. Писах и на Тодора Александров. Не е ли краен час да се предприеме нещо? ...Всичките македонски планини с гробовете на толкова паднали борци сякаш лежат на гърдите ми - и аз не мога да дишам”. Нещастният Яворов...

Господин Президент, кога вие и вашата държава ще уредите нещата така, че Македония да стане темата и предметът на вашите размисли преди и след влизането ви в Европейския съюз? Много години минаха от болшевишката окупация на България, мина повече от половин век, но на вас и на вашите окупацията е в главите ви, като вграден руски чип е в мисловния процес на българските политици. Вие по-добре от мен знаете, че България е следовник на великите цивилизации на Рим и Византия, но корените, цивилизационните корени на България се намират в Македония. Забравите ли Македония, българското племе остава с всичките си традиции, с които ние толкова много се гордеем, но без никакви пълномощия.

Господин Президент, започва вторият ви мандат и не знам дали знаете, но това ще бъде и вашият последен мандат. Нямайте илюзии, вие си отивате от политическата сцена, така както си отидоха и Желю Желев, и Иван Костов, и Киро Глигоров, и Люпчо Георгиевски. И никой от тях не може да се похвали, че е направил нещо за Македония и България. Не вярвам, че искате да се приобщите към тази глутница от губещи политици на Балканите, защото добре знаете, че историята не се пише сега, но ще се пише един ден - в близко бъдеще, и тогава ще бъдете осъдени.

Не гласувах за вас, защото никога не съм ви вярвал. Имахме един общ приятел, покойният Методи Димов - Габера. За него аз бях Владимир Перев, синът на човека, който е бил адвокат на баща му, а вие за него бяхте агентът Гоце. Нито аз имам с какво да се гордея, нито вие от какво да се срамувате - било е в минало време. Трябва да се срамувате днес. Вашата партия, която осигури двата ви изборни мандата, постави начело на парламента един председател, който се казва Гео Пирински. Син е на Гео Зайков Пирински, който никога не се е представял за българин. В Съединените щати Гео Зайков Пирински като агент на НКВД се представяше за югославянин и се бореше за някакви македонски национални права до момента, когато комисията “Маккарти” го изгони от Щатите.

В интерес на истината ще ви кажа, че на тази комисия сътрудничеха мои приятели като Иван Лебамов и други известни политици в САЩ. Нима очаквате синът на един антибългарин и НКВД агент да потъпче идеите на баща си, каузата му, тленните му останки и да се бори за някаква България, в която македонците ще бъдат приобщени?

Господин Президент, аз не знам кой е Сергей Станишев. Знам кои са били Станишеви. А някакъв Сергей Дмитриевич ми е абсолютно непознат. Съмнявам се, че и той мисли за Македония. И Пирински, и Станишев мислят единствено за своите съветски, НКВД връзки, мислят за великата Руска империя и на сън виждат как един ден България отново ще е 16-а съветска република.

Знам, че това не е ваша вина, знам, че вашата роля е малка, направо нищожна. Вие служите на интересите на една партия и на една кауза, така както и аз и всички ние служим на интересите на една партия и кауза, и в това няма нищо лошо. Но за разлика от тях, за които съм сигурен, че не знаят нищо за Македония, нищо за българските корени и нищо за една цивилизация от Охрид до Черно море и от Дунав до Бяло море, е, за разлика от тях ние двамата с вас знаем нещо повече. И затова носим повече отговорност. Аз знам, не ме питайте откъде, че Методи Димов, когато ви е говорил за своите спомени, е плакал. Четете се за сълзите на този нещастник, който е преживял целия си живот в емиграция само защото е искал да бъде българин от Македония. И ако това ние двамата го знаем, не разбирам как можете да гледате в очите някакви си Пирински и Станишев и да не се чувствате унизен и обиден. Аз поне съм с предимство в случая - имам удоволствието да не ги виждам. И не искам да ги видя никога.

Господин Президент, това писмо не е моя приумица, най-малко моя е идеята да ви пиша. Инициативата се роди в кръговете на Македонския научен институт, там, при проф. Димитър Гоцев. Не се залъгвайте, Каракачанов никога не е искал да ви пише писмо. Той ще го направи, когато паднете от власт. Обаче нашият общ приятел Гоцев има илюзията, че под писмо с такова съдържание ще се подпишат много македонски и български интелектуалци. Аз ви гарантирам, че под такова писмо няма да се подпише дори и последният журналист в Македония, да не говорим за онези, които седят на скамейките в Македонската академия на науките, в парламента и т.н. Те не искат да чуят за вас, камо ли за някакво писмо до вас. Затова реших да го напиша сам, за да не поставям в неудобно положение нито себе си, нито вас, нито Димитър Гоцев.

Господин Президент, една от темите на писмото трябваше да бъде въпросът около разколническата дейност спрямо българската нация на

почти нелегалната ОМО “Илинден - Пирин”.

Аз вече писах на тази тема в този вестник и сега искам да ви кажа още веднъж ясно: никой никога в Македония, поне в рамките на този ваш последен мандат, няма да подпише писмо срещу ОМО “Илинден - Пирин”. Никой в Македония няма да ви подпише писмо, в което ще се говори за “наложената национална идентичност във Вардарска Македония с насилствени средства и с цената на десетки хиляди жертви след 1944 г.”, никой в Македония няма да ви подпише писмо за “чуждото проникване в пространствата на българското културно-историческо наследство във Вардарска Македония” и никой няма да ви подпише писмо за “сепаративната и антибългарска дейност на ОМО “Илинден - Пирин” в Пиринска Македония” така, както е написано в “Македонски преглед”. Единственият от Македония, който може това да го направи, съм аз и не се гордея. Напротив, мисля, че е обидно за мен и за цялата македонска общност, че толкова много хора в тази страна сътрудничат с една мръсна разузнавателна организация. И ако аз съм единственият там, по-добре да ме няма.

Господин Президент, сред българските интелектуалци, с които аз контактувам, съществува мнение, че ние, от Македония, трябва с писмо до вас да притиснем България по македонския въпрос. Аз никога не съм бил съгласен с тази теория. Ако щастливо пътувате към Европа, вземете си и багажа. Вие трябва да напишете писмо, с което да притиснете Македония; поне веднъж през последните 50 години един български президент, цар, министър или който и да е да покаже капка достойнство срещу нахлуването на сръбските и гръцките интереси в Македония. Ваша е задачата да притиснете Македония. Ако мислите, че това е тежка задача, лъжете се. Пред вас предстои още една, много по-сериозна задача - да върнете България на Балканите, да върнете нейната роля в балканската политика. От вас се очаква след влизането на България в Европейския съюз тя да стане политически и икономически лидер, гигант на Балканите. Това е естественото положение на България и вие само трябва да го осъществите. След този мандат вие никога вече няма да бъдете президент, вие вече никога няма да бъдете фактор в България  и никой няма да ви помни с нищо, ако не направите тази крачка да притиснете Македония за респектиране на вашите и нашите национални и цивилизационни традиции, въздигайки България на мястото, което й се полага в европейската политика.

Господин Президент, и двамата знаем, че сте заточеник на службите за сигурност. Това не е нищо ново. И аз, и други сме заточеници на службите. Обаче покажете поне малко достойнство, доблест за онова, което вие разбирате по-добре от мен.

Има ли някой в тази страна достатъчно кураж да каже на службите за сигурност, че отдавна минаха времената, когато бяха възпитавани, че всичко, което идва от Изток, е приятелско, а всичко, което идва от Запад, е неприятелско. Студената война не е отминала, но всички добре знаем, че страните се преразпределиха. Сега вече няма Изток и Запад, а само приятели и неприятели, и това е далеч по-добре от черно-бялата картина на света, която имахме преди падането на Берлинската стена. Но мисля, че някой умишлено забравя за македонците и за факта, че са дял от българското племе. Погледнете само положението с паспортите. Молдовските българи са само 2% от крупното население на Молдова, а добиват без проблем български паспорти със своите документи за рождение, живот и образование, написани на руски език. В същото време македонските граждани трябва да превеждат документите си от македонски на български и да правят още десетки други административни действия. Не сме ли един народ, една култура, едно минало? Не знаете ли или не искате да знаете, че ние сме вашата охрана, вашата “албанска граница”, вашият “последен страж”. И сега необикновено ли е, че се питаме дали всичко това се прави, защото ние сме вашият Запад и още сме в Студената война. Аз разбирам, че

на един Станишев и Пирински им е по-близък руският от македонския, обаче с държавата България това няма нищо общо. Ако това не ви е ясно, питайте г-н Каракачанов. Той поне ще има достатъчно кураж и доблест да признае, че македонските българи са онеправдани по отношение на бесарабските и таврийските българи както при издаването на паспортите, така и при записването на студентите. Добре би било да каже нещо и за собствената отговорност по този въпрос.

В тежкото ни минало е имало и други “македонски писма” с ужасни последствия за тези, които са ги писали, но още по-ужасни за онези, до които са били написани. Но това, за съжаление, вече е отдавна минало и забравено време. Това писмо е само бледа имитация на онези прекрасни писма, в които хората са залагали съдбите си.

Накрая искам да бъда искрен с вас - това писмо не го пиша нито за вас, нито за България, нито за Македония. Пиша го за себе си. Давам си възможност след това писмо да спя спокойно, разтоварен от всичките грижи за моята земя.  Грижите ги прехвърлям на вас. И пиша затова, защото “всичките македонски планини с гробовете на толкова паднали борци сякаш лежат на гърдите ми - и аз не мога да дишам...”.