Панахидата зa Гоце Делчевъ

 

 На 4 май 2003 година въ  Македоно-Българската черква Св. Георги въ градъ Торонто  следъ слюжбата‚ послучай Георгиовъ день‚ бэ отслужена панахида за Гоце Делчевъ и останалитэ български революционери отъ Македония и Одринска Тракия.

 Панахидата бэ направена отъ Отецъ Чифлияновъ и Отецъ Б.Дранговъ.

Следъ панахидата Отецъ Б.Дрганговъ каза ‚ че църковното настоятелство се е погрижило и приготвило обэдъ за този случай.

                Следъ свършване на обеда Отецъ Б. Дранговъ говори за  живота на Гоце ( Георги) Делчевъ на английски езикъ. (Текста на английски даваме въ друга статия)

                Отецъ Дранговъ запузна присыстващитэ енорияши съ живота на Гоце Делчевъ като каза‚ че Гоце е роденъ една година преди обесването на българския революционеръ Василъ Левски(Яну.1872г.). Отеца подчерта ‚ че  когато е билъ обесенъ Василъ Левски‚Гоце е наследилъ неговитэ български идеали‚ за освобождението и обединението на българския народъ.

                Свещенникъ Дранговъ каза‚ че Г. Делчевъ е роденъ въ градъ Кукушъ‚ кыдето е и зъвършилъ своето първоначално образование  въ българското училище. Той подчерта ‚ че въ това българско училище въ градъ Кукушйъ сы били учители  Димитъръ Миладиновъ‚Райко Жинзифовъ‚ Кузманъ Шепкаревъ и много други български възрожденци. Следъ като завършилъ своето първоначално образование Г. Делчевъ утишелъ да следва въ градъ Солунъ въ българската гимназия‚ която по онова време се казвала Св. КИрилъ И Методи. Тамъ Георги Делчевъ се е запозналъ съ много български студенти отъ Македония и Одринска Тракия. Между неговитэ приятели и студенти сы били :Дамянъ Груевъ и много други български революционери.

                Следъ три години следване Г. Делчевъ‚ утишелъ въ военното училище въ градъ София‚ кыдето сыщо така прикаралъ 3 години. Като юнкеръ Г. Делчевъ бил изключенъ отъ военното училище заради неговитэ социалистически идей.

                Следъ изключването му отъ военното училище Д. Делчевъ бил назначенъ за Екзархийски учителъ въ село Новосело Щипско. Тамъ въ това село билъ по това време и неговиятъ приятелъ   Дамянъ Груевъ. Преди това учителство Дамянъ Груевъ и неговитэ приятели отъ градъ Солунъ вече били свормирали БМОРО. Тази организация е първата българска организация следъ обединението на Источна и Западна Румелия въ една българска държава.

                Тукъ въ това Щипско село се слага началото на българскот революционно движение  не само въ Македония но и въ Одринска Тракия. Отецъ Дранговъ сыщо така подчерта‚ че отъ това село сы и другитэ български револуционери като Тодоръ Александровъ и Иванъ Михайловъ.

                Свещенника Дранговъ говори‚ че Г. Делчевъ е бил учителъ въ Разлогъ и Банско.

 Презъ януари 1903 година Г. Делчевъ отъ София утива въ Солунъ  за да се запознае съ въпроса на быдещето въстание. На 2 априлъ сыщата година Делчевъ тръгва за село Баница Сэрско  кыдето е отседнала четата на Димитъръ Гущановъ отъ село Старчища  Драмско. Тамъ въ това сэло дветэ чети сы издадени отъ  турски шпионинъ.

 Жалкото е въ този случай ‚ че Г.Делчевъ е обитъ отъ единъ неговъ сыученикъ отъ  военното училище. Този неговъ сыувеникъ е единъ турчинъ отъ Родопитэ съ когото сы били приятели. Каква сыдба какво нещастие?

                Отецъ Дранговъ спомена ‚ че Г. Делчевъ е стоялъ 3 дена на къра преди да быде погребанъ.

 

 Трябва да се признае ‚ че Г. Делчевъ е между малкото български револузионери  който е написълъ и устава на българското революционно движение въ Македония и Одринска Тракия. Не е лепо сега следъ като се има толкова много доказателства ‚ че Г. Делчевъ е българинъ  да се сменя неговата българска принадлежностъ съ нещо несыществуващо до сега‚ каза Отецъ Дранговъ. (край)

 

Този материалъ бѣ четенъ по етъра на радиото Български гласъ въ Торонто на 18 май 2003 г.