СПОМЕНИ

на

ДАМЯНЪ ГРУЕВЪ.

(Споменитѣ сѫ фотокопирани отъ освободителното движение въ Македония и Одринско публикувани отъ Македнския наученъ институтъ 1927 година)

ПРЕДГОВОРЪ.

· На 23 декемврий 1926 година се изпълниха двайсетъ години отъ смъртьта на Дамянъ Груевъ, юнашки загиналъ въ борба съ турска потера надъ село Русиново въ Малешевско. Изтеклитѣ две десетолетия стигатъ, за да можемъ вече съ по-голѣма обективность да преценимъ Груева като човѣкъ и като деецъ по македонското освободително движение, на което той тури основнитѣ начала. Безспорно е, че Груевъ си остава въ историята на македонската освободителна борба неинъ първъ вдъхновитель и генияленъ организаторъ. Откъмъ тая страна той ще заеме видно мѣсто наредъ съ великитѣ организатори на освободителните въстания на жаждущи за свобода потиснати народи. Величината на такива народни водители не се мѣри по постигнатитѣ реални успехи, а по силата на духа имъ и способностьта имъ да вдъхнатъ до толкова силна вѣра на народнитѣ маси въ правотата на тѣхнитѣ най-съкровени въжделения, че да станатъ способни за героически подвизи. Тъкмо това постигна твърде скромниятъ Дамянъ Груевъ съ нагледъ още по-скромни срѣдства, съ които си е служилъ полагайки основитѣ на Вътрешната македонска революционна организация. Нѣма съмнение, че между необходимитѣ качества у единъ истински апостолъ на велика народна идея първото и най-главно е, не само той да е отъ все сърдце и душа предаденъ на идеята, но да е и всѣки часъ готовъ да даде живота си за нея. А такъвъ истински апостолъ на македонската революционна идея бѣше Дамянъ Груевъ. Той най-добре самъ се е характеризувалъ, когато на още непосветения Иванъ Гарвановъ,

— както последниятъ разказва въ своитѣ спомени,¹ —

· преди да му обясни въ подробности, въ що състои задачата на Вътрешната рев. организация, първомъ му е

· задалъ въпроса: „Готовъ ли си да мрешъ за Македония?'

· В ъ дълбоката, чиста вѣра на Груева въ святостьта

· на освободителната идея, за която македонскитѣ българи масово се дигнаха противъ турцитѣ и жертвуваха мило и драго безъ да постигнатъ цельта, се дължи на гледъ странниятъ фактъ, че сжщитѣ въстанали селяни и подиръ постигналия ги страшенъ погромъ презъ есеньта въ 1903 год. продължаватъ сръдъ опожарените си жилища, покрусени и гладни, да приематъ Груева, да го криятъ отъ турскитѣ власти съ явенъ рискъ на живота

· си и дори още да слушатъ съветигѣ му и да ги изпълняватъ.

· Така Груевъ, и следъ нещастния край на Илинденското въстание останалъ въ очитѣ на населението почитанъ неговъ апостолъ, прекарва зимата следъ въстанието

· сръдъ народа въ Битолско, дори и въ самата Битоля.

· Въ реформеното дѣло, за което тогава се заговори отъ

· европейската дипломация, Груевъ съ право е виждалъ

· резултатъ на моралния успѣхъ на македонското въстаническо движение и се е старалъ, сочейки на народа по-щастливи бждещи перспективи, до негде да гокрепи, да го утешава. Останалъ оптимистъ въпреки

· несполуките, Груевъ прескочи презъ есеньта 1904 година за кратко време въ София. Тогава азъ се възползувахъ оть случая та го придумахъ да се съгласи да запиша споменитѣ му касателно дотогавашната му революционна дейность въ Македония. Познавайки неговата скромность отъ една страна, а отъ друга не особено

· (* Виждъ по-долу въ Спомени на Ив. Гарвановъ.)

· благоприятното му за такава работа настроение следъ

· печалния свършекъ на въстанието и още твърде смѫтното бѫдеще, допускахъ, че той ще ми откаже, както това направи Пере Тошевъ, който наистина обеща да ми

· разкаже за своята дейность, но не изпълни обещанието и си замина безъ да ми се обади. За щастие, Груевъ все

· пакъ, следъ като бѣше боледувалъ и готвейки се да се върне пакъ въ Македония, намѣри време и замене. На 18 януарий 1905 год. (старъ стилъ) вечерьта у дома ми дълго — до глухо доба — преседѣхме та

· записахъ първата половина отъ споменитѣ му, които

· тукъ печатамъ. Втората среща се състоя вечерьта на 19 януарий, както е отбелѣзано въ моитѣ записки.

· Успѣхме да стигнемъ до края на Илинденското въстание. Трѣбваше да се срещнемъ поне още единъ пѫть,

· за което Груевъ бѣше съгласенъ. но тепърва следъ една длъжка отстрочка поради нѣкаква неотложна негова

· работа. Сетне пъкъ азъ нѣщо заболѣхъ, и докато още бѣхъ на легло, ненадейно дойде Груевъ да ми каже, че за жалость той трѣбвало веднага да замине та дошелъ

· да се простимъ. Даде ми за споменъ портрета си съ своя подписъ и дата 4. IV 1905 г. Стана ми мѫчно, че

· така неочаквано се раздѣляме. Пожелахъ му щастие и скоро виждане пакъ въ София. Не го видѣхъ вече, —

· на 23.Х11. 1906 година се разнесе злокобната весть за неговата смърть.

· И така разказътъ на Груева остана недовършенъ

· относително дейностьта му въ Македония следъ Илинденското въстание. Освенъ това той е и твърде кратъкъ. Груевъ избѣгваше подробности като казваше, че ако би се впусналъ въ тѣхъ, работата ни много би се проточила, па и не помнѣлъ всичко, което би заслужавало въ отдѣлности да се отбележи, — толкова много преживѣлъ презъ това, ако и сравнително

§ 6

· кѫсо време, откакъ датува дейностьта му въ Македония ! Той слабо помнеше дати, — мѫчно се сещаше да установи по нѣкога дори и годината, — споненитѣ му бѣха се преплели, особено за първитЬ години,

· Язъ не смѣехъ твърде да настоявамъ, като считахъ,

· че и това, което ако и на кѫсо, но въ свързанъ редъ

· ще имаме отъ него, ще бѫде цененъ материялъ при липса на по-пълни данни. Разбира се, допускахъ, че съ него, както и съ всички видни революционери, всѣки часъ може да се случи нѣкое нещастие. Така и стана,

· та записанитѣ отъ мене кратки данни за живота и дейностьта му сега представляватъ единствената, ако и незавършена автобиография на тоя великъ македонецъ

· Недоизказаното отъ него ще може да се допълни,а така сѫщо ще могатъ се прибави и важни подробности по спомени на други дейци, съ които Груевъ е ималъ обща работа и лично се е срѣщалъ съ тѣхъ.

· -София, 1. 1927.

· Л. М.

· Кратки биографични данни.Първата идея у Груева да

· работи за Македония. Дрестуването му следъ убийството

· на министъръ Бѣлчевъ. — Груевъ въ Битоля подйема революционна агитация. — Какъвъ социалистъ е билъ Груевъ.

· ' — Груевъ въ Солунъ основава революционната

· организация.

§ 18 януарий1905г.

· Роденъ съмъ въ 1871 год. въ село Смилево (Битолско). Баща ми се казваше 1ованъ а дѣдо ми—Груйо.

· Баща ми 6ѣше дюлгеръ. Най напредъ се учихъ въ селото си, гдето имаше първоначално българско училище.

· Учитель ни 6ѣше Дтанасъ Башевъ отъ Ресенъ. После

· свършихъ 1 до IV класъ въ Битоля, а V и VI класъ въ Солунъ, отъ гдето заминахъ за Бѣлградъ и тамъ продължихъ учението си като стояхъ една година и нѣколко

· месеца. Огъ Бѣлградъ дойдохъ въ София и се записахъ студентъ по история въ висшето училище. Това

· 6ѣше въ 1889 година. На четвъртото си полугодие напуснахъ висшето училище поради известната училищнa афера съ Рачо Косевъ и заминахъ за Македония — въ Битоля, гдето следъ малко получихъ назначение за екзархийски учитель въ родното си село Смилено. Следъ

· една година учителствуване тукъ премѣстихъ се за учитель въ Прилепъ, гдето преподавахъ въ четвърто отд-ѣление на първоначалното училище и въ трикласното училище. На следната година отидохъ въ Солунъ и станахъ

· коректоръ въ печатницата на Семерджиева. И това трая една година, следъ което пакъ станахъ учитель-въ Щипъ.

· И тукъ престояхъ само една година и ме назначиха училищенъ инспекторъ въ Солунъ. Тази служба вършихь две години, а после една година прекарахъ въ Солунъ безъ служба, следъ което цѣла година и половина бѣхъ интерниранъ въ Битоля. Отново станахъ учитель въ Битоля, а подиръ една година попаднахъ въ турски затворъ,въ който излежахъ първомъ въ битолския затворъ две години и сетне въ Подрумъ-кале десеть месеца. Излѣзохъ отъ затвора презъ мартъ 1903 година. Дойдохъ си

· презъ Солунъ въ Смилево, гдето ме свари и Илинденското въстание.

· Следъ убийството на министъръ Бѣлчевъ въ София се яви у мене първата идея да работя за македонското дѣло. Преди това 3—4 месеца се завзехме студентитѣ македонци въ висшато училище да се организираме въ името на идеята за самообразование и взаимно влияние. Цельта бѣше: следъ свършването на учението си да се приберемъ свички вѫтре въ Македония, гдето имаше голяма нужда отъ интелигентни сили. Въ този нашъ тѣсенъ, интименъ крѫгъ вече 6ѣше се породила идеята да се подйеме революционна организация въ Македония. Понеже сръбската пропаганда вече 6ѣше захванала да действува въ Македония и ние поради това бѣхме се сепнали и мислехме, че трѣбва да се побърза да се тури на дневенъ редъ идеята за освобождението на Македония преди да успѣе сръбската пропаганда да се

· засили и да раздроби народа. Ние сами 6ѣхме опитали действието на тая пропаганда. Въ Солунъ имаше агитатори и въ Скопье едновременно. Обѣща ни се стипендия и ни се даде. И тогава азъ съ още нѣколко

· македончета отидохме въ Бѣлградъ. Тукъ можахме да съзремъ сръбскитѣ намерения по това, че силно се стараеха да ни внушатъ сръбската идея и да ни наложатъ сръбския езикъ, което още повече ни размразняваше.

· Въ София повече взаимно се изучвахме. Когато се тъкмихме да устроимъ 'дружество (изработваше се

· правилникъ), предвиждаше се целитѣ на дружеството да бѫдатъ научни, а въ сѫщность се готвехме да се подберемъ за бѫдеща революционна работа. Тъкмо тогава

· стана убийството на Бѣлчева. Послѣдваха арести—арестуваха мене и Никола Наумовъ поради участието ни въ социялистическата група; то се състоеше главно вътуй,че подържахме вечерно училище. Престояхме 15 дни

· затворени въ 5-я полицейски участъкъ. Изследваха ни и ни пуснаха. Дружбата ни се разтури поради това, и

· азъ и Наумовъ, за да избѣгнемъ военната служба, няколко дена следъ освобождението ни отъ затвора заминахме въ Македония. И двамата бѣхме изключени отъ висшето училище презъ времето докато бъхме затворени. Азъ заминахъ за Битоля. Нѣмаше тогава нито поменъ за нѣкаква организация.

· Презъ лѣтото въ Битоля се опитахъ да сгрупирамъ няколко младежи съ чисто револуционна цель, сиречь

· идеята, която имахъ въ София, почнахъ да я осѫществявамъ. Първомъ между 5—6 души: Лука Джеровъ,

· (отъ Битоля, свършилъ бъше V или VI класъ въ солунската гимназия), Недялко Дамяновъ (отъ Битоля, учитель), Дуртанчевъ (учитель, род. отъ Битоля), Никола Кочовъ (учитель отъ Битоля) и др..

· Въ София главнитѣ членове на .Дружбата" ни бѣха

· Хр. Попъ Коцевъ, Д. Мирчевъ, Никола Дейковъ (секретарь при мирови сѫдия, родомъ отъ Прилепъ, сега адвокатинъ въ Луковитъ), Попъ Арсовъ. Смѣтахме да действуваме главно въ посока да се изисква прилагането на Берлинския договоръ.

·

· Мислѣхме да създадемъ организа-

· ция по образецъ на революционната организация въ

· България преди освобождението, да действуваме по примера на Ботевъ, Левски, Бенковски и пр.

· Бѣхме изучили тая организация. Запискитѣ на Захарий Стояновъ

· напр. бѣха ни повлияли и изобщо дотогавашната българска революционна книжнина. Бѣхме се запознали и съ историята на сръбскитѣ движения.

· Въ Битоля още презъ .лѣтото уредихме Дружбата и пристѫпихме да изработимъ уставъ, но тогавашниятъ

· архимандритъ,сегашниятъ владика Козма 6ѣше узналъ за

· това и бъше успѣлъ да разочарува нѣкои отъ другаритѣ

· та се осуети по-нататъшното закрепване на Дружбата.

· Между целитѣ, които си поставяше тая група, освенъ революционната идея, която щѣше да се нагажда

· подъ прикрита форма, за да се усили възможностьта за популаризиране на идеята и да заякнатъ и връзкитѣ между интелигенцията, тъкмѣхме да учредимъ една околийска заемна библиотека за всички, които желаятъ.

· Но не стана нищо, и азъ се прибрахъ въ селото си.

· Въ Смилево подържахъ вечерно училище за възрастни.

· Това бъше. съвсемъ ново нѣщо тукъ. Имаше посетители.

· Развивахъ чисто просвѣтителна деятелность. Сетне въ Прилепъ прекарахъ пакъ въ чисто учителска работа.

· Нѣмаше почва тамъ. Учителите 6ѣха съ консервативни идеи. Даже нищо не можеше да се стори по идеята съ тѣхъ. Дори странѣха учителитѣ отъ мене, като се 6ѣ

· разчуло, че съмъ изключенъ отъ висшето училище въ София и че съмъ заразенъ отъ социалистически идеи.

· Въ сѫщность социализма дължа на социалистическата срѣда въ София. Сериозно не бѣхъ изучвалъ социализма нито съмъ билъ нѣкога съ нѣкакъвъ фанатизъмъ предаденъ; на това учение. Въ Македония ме дразнеха като социалистъ, и азъ, предизвикванъ, съмъ защищавалъ това

· учение, но активенъ социалистъ не съмъ билъ и нито съмъ мислилъ, че има почва за него въ Македония.

· Въ Солунъ прекарахъ следната година, заетъ въ печатницата на Семерджиевъ. Тукъ се срещнахъ съ стари другари:

· Попъ Ярсовъ, Андонъ Димитровъ (род.отъ солунското с. Яйватово, сега членъ въ битолския

· сѫдъ); Д-ръ Христо Татарчевъ, Хаджи Николовъ (отъ Кукушъ), Христо Батанджиевъ (отъ Гумендже, секретарь

· на солунската община ?).

· Подновихме съ тѣхъ старата идея. Помежду си се сгрупирахме, задружно изработихме правилникъ-уставъ. Въ основата му легнаха сѫщигѣ начала: искане да се приложи Берлинскиятъ договоръ.

· Така бѣше изработенъ тоя уставъ по образецъ на устава на революционната организация въ България преди освобождението.

· Девизътъ бѣше: прокарване решенията на Берлинския договоръ. Основахме тайна организация съ,,Централенъ комитетъ", съ клонове, съ членски вносове. Предвиждаше се клетва и пр. Въ правилника нищо не се предвиждаше за сръбската пропаганда, но се имаше предъ видъ да се предварятъ,нейнитѣ следствия като се свести народътъ. Това бѣше презъ 1893—1894 учебна година.

· Презъ първата година посветихме въ новата организация два-трима ученика, които свършиха гимназията въ Солунъ: Александъръ Пановъ, който стана учитель въ Прилепъ, после се учи въ Парижъ и се завърна въ Солунъ, гдето се помина отъ болесть, и други двама. Годината изтече съ това.

· II.

· Груевъ устройва мѣстни комитети по Македония. —

· Първата мѣстна организация въ Кавадарци. — Груевъ въ Щипъ.

— Запознаването му съ Дѣлчева. — Първата предателска

· афера въ Щипско.

· Презъ ваканцията заминахъ за Щипъ, оставихъ работата при Семерджиева. Въ Щипъ отидохъ за да се запозная съ тамошнигѣ хора. Намерението ми 6ѣше да обиколя няколко мѣста въ Македония, за да подготвя почва.

· Въ Щипъ забележихъ, че нѣкои граждани благосклонно се отнасяха къмъ мене лично и ми предлагаха дори да имъ стана учитель. Азъ смѣтахь, че е прерано да заговоримъ за идеята. Раздѣлихъ се съ щипяни, отидохъ въ Неготинъ-Кавадарци. Тука турихме начало на първата мѣстна организация. Имаше единъ търговецъ Иванче Велковъ (живъ е), Пане Ивановъ (главенъ учитель, тамкашенъ), Янаки Илиевъ (кожухаръ, тамкашенъ), Минджевъ (сега е тукъ, чиновникъ въ статистич. бюро въ София). Последниятъ бѣше единъ отъ тия, що 6ѣха свършили (или свършваше) въ Солунъ. Той ме запозна съ другитѣ. Минджевъ бѣше вече въ Солунъ посветенъ.

· Съ негова препорѫка скоро се разбрахме, открихме картитѣ. Дадохъ имъ препис ъ отъ устава, който си но-

· сѣхъ съ себе си, подложихъ ги на клетва и се тури

· началото. Бавихъ се нѣколко дена. Това бѣше презъ юлий месецъ 1894 год.

· Оть Кавадарци отидохъ въ Прилепъ. Тукъ заварихъ Алексо Пановъ. Съ него и съ Юрданъ попъ Костадиновъ (учитель, тамкашенъ), и съ Юрданъ Гавазовъ(желѣзарь) и други нѣколко души устроихме .комитетъ"

· (,мѣстенъ комитетъ"). Председательтъ се избираше отъ

· всички. Отъ тамъ отидохъ въ Битоля. Тукъ намѣрихъ познати другари — Пере Тошевъ, съ когото бѣхъ учителствувалъ по-преди въ Прилепъ (той е родомъ отъ

· Прилепъ; свършилъ е VI. класъ въ Пловдивъ). Той бѣше единствениятъ, съ когото 6ѣхъ по-интименъ и съ

· когото се разбирахъ, но тогава още 6ѣхме безсилни да почнемъ нѣщо. Пере Тошевъ бѣше въ Битоля безъ служба, живѣеше при братята си, банкери. Тукъ бѣха и

· Григоръ Попевъ, търговецъ; Георги Пѣшковъ, търговецъ(и двамата прилепчани) и Никола Наумовъ. Последниятъ отказа, — бѣше скептикъ, не вѣрваше въ сполука. Другъ единъ, Доревски, предлагаше най-напредъ балонъ да

· се усъвършенствува и после да се действува. Още бѣше зачисленъ въ комитета Недѣлко Дамяновъ, учитель

· въ провинцията. Имаше и други, около 10-тина души.

· Следъ няколко дена оть Битоля заминахъ въ Ресенъ по случай на осветяването на църквата. Оть тукъ

· отидохъ въ Охридъ. И въ двата града образувахме комитетъ. Върнахъ се презъ Ресенъ, та не помня точно,

· да ли устроихме комитетъ и въ Ресенъ. Лицата, които може да помнятъ, сѫ Никола Костадиновъ, Петъръ Стрезовъ (тука сѫ) и Доревски (сега въ редакцията нав, „Прѣпорецъ").

· Въ Охридъ влѣзоха въ комитета учителите Александъръ Чакъровъ (сега учитель въ Новоселци), Левъ Огненовъ (главенъ учитель). Върнахъ се, следъ като ходихъ и въ Струга, назадъ въ Битоля. По пѫтя ме придружаваха Алекси Пановъ Прилепчанчето и Григоревъ-Попевъ, прилепчанецъ. Срещнахме се въ Ресенъ на посвещението на църквата. Изобщо идеята се посрещаше добре въ по-тѣсенъ крѫгъ.

· Повикаха ме за учитель въ Щипъ, въ чисто общинското трикласно училище. Имаше до 18 учители и

· учителки въ Щипъ и въ Ново село (бѣха слѣти). До ноемврий изпълнявахъ длъжностьта на главенъ учитель.

· На ноемврий пристигнаха Дели Ивановъ и Дѣлчевъ.

· Дѣлчевъ вече имаше идеи, подобни на нашитѣ. И той се бѣше заразилъ отъ социялистическата доктрина, и

· той бѣше подпадналъ подъ влиянието, на революционната литература въ България, и той 6ѣше самостоятелно дошелъ до убеждение, че требва да се устрои една революционна организация за освобождението на Македония. Дѣлчевъ и Дели Ивановъ дойдоха въ Щипъ назначени като екзархийски учители. Бѣха подали прошение отъ София, отъ гдето следъ назначението тръгнаха за Щипъ.

· Пръвъ пѫть тукъ се запознахъ съ Дѣлчева. Скоро се сближихме, а въ единъ домъ живеехме. Бѣхъ вече

· почналъ преди тѣхъ, но горчиво бѣ началото. Случи се голяма неприятность. Отидохъ на гости въ едно село,Горни Балванъ, повиканъ отъ учителя Кралевъ (родомъ

· отъ Куманово). Заварихъ брата му — шпионинъ и заптие при валията въ Скопье. Учителя Кралевъ смѣтахъ за

· надеждна сила и се изказахъ открито — и предъ брата му. Този не скри, че билъ заптие, но ужъ въ оставка.

· Менѣ ми се виждаше съблазнителна възможностьта,

· ако може той пакъ да стане заптие, за да си служимъ чрезъ него съ тайнитѣ. Този тръгва отъ селото и се

· отбива въ града, гощава се при мене и отива въ село Неманица, — отива въ църква и подмита въ църковнитѣ книги едно компромитирующе писмо. Следъ това

· обажда на властьта, става обискъ, закарватъ свещеника и учителя въ Скопье. Не се разбра, кой е преда-

· тельтъ. Шпионинътъ въ Скопье всичко за мене долага на валията Хафъзъ паша. За да провери, валията

· следъ една седмица го праща обратно въ Щипъ съ още двама, отъ които единиятъ е билъ яверътъ на валията,юзбашия, а другиятъ помошиикъ на бинбашията. Облѣкли се бѣха въ въстанически дрехи, въ сѫщность въ арамийски. Въ моитѣ проповеди се загатваше и за бѫдещитѣ действия, и тѣ нарочно така се облекли.

· Дойдоха въ Щипъ. Въ кафенето азъ ги съгледахъ, когато пристигнаха съ колата. Кондисаха въ хана. У мене се

· яви недоумение. Отидохъ да ги видя. Като ги попитахъ,защо сѫ дошли, отговориха, че за тѣхъ нѣма опасность,защото пѫтували подъ булото на търговци за Кочани и че нарочно той ги довелъ, за да ги представи на мене та да имъ дамъ наставления. Повѣрвахъ. При първата

· среща шпионинътъ ми представи помощника на бинбашията, чистъ турчинъ, който добре знаеше сръбски.

· Той ми обясни, че като убилъ единъ турчинъ 12 години живѣлъ въ Сърбия та забравилъ български. Бѣше хубавецъ, личенъ. Другиятъ другарь се престори на боленъ и не се яви, защото и не знаелъ български, а личеше че е турчинъ. Бѣха дошли въ кѫщи, когато тъкмо 6ѣха дошли селяни отъ с. Неманица, да ми се оплакватъ,какво ги е сполетѣло, именно че единъ непознатъ човѣкъ имъ подхвърлилъ писмо. Ведно съ насъ и шпионитѣ хулятъ султана. До тукъ въ всичко 6ѣше посветенъ и учительтъ Калайджиевъ (щипянецъ), съ когото 6ѣхме заедно при учителя Кралевъ въ с. Балванъ, а и при тоя случай бѣше пакъ при насъ. Турчинътъ — представенъ подъ име Стояновъ, ужъ „братовчедъ" —увѣри се въ истиностьта на доноса. За следния -день ги задължихъ да дойдатъ на обѣдъ у дома. Зараньта следъ църковния отпускъ пакъ огидохъ въ хана да ги нагледамъ. Пакъ вториятъ турчинъ (яверътъ) не излезе, — все боленъ.

· Азъ пакъ вѣрвахъ. Разположихме се въ хана на балкона да пиемъ. Тъкмо тогава дойде учительтъ Кралевъ на конь, придруженъ отъ единъ сувария, който държеше въ рѫцетѣ си едно бѣло торбе, запечатано; вѫтре бѣха книгитѣ му, следъ като станалъ обискъ въ кѫщата му.

· Водеха го подъ следствие. Понеже суварията ми 6ѣше познатъ, повикахъ ги горе при насъ. Като се рѫкуваше

· учительтъ съ „Стоянова," разбрахъ, че не го познава. И братъ му тогава, за да поправи грешката, почна да му обяснява, кой е и какъвъ е, Азъ се удивихъ, че за единъ„братовчедъ" трѣбва да се обяснява толкова, кой е и какъвъ е. Яви се у мене подозрение. За да мога да се увѣря, задължихъ учителя да седне до мене. Като се свърши ракията (нашия „Стояновъ" презъ туй време все въ земята гледа), възползувахъ се отъ случая и изпращамъ шпионина да отиде да порѫча друга ракия.

· Презъ туй време настѫпвамъ крака на учителя и го запитвамъ мимически — за .Стоянова," — що човѣкъ е.

· Този ми даде знакъ, че не заслужава довѣрие. Язъ разбрахъ, че съмъ попадналъ въ капанъ. Но счѣтохъ за поумно да не показвамъ изведнажъ. Отъ тамъ суварията

· заведе учителя въ правителствения домъ, и азъ следъ малко се раздѣлихъ и право дома. У дома скоро прибрахъ всички вестници и книги. Дописвахъ съ хора оть Княжеството, имахъ революционни съчинения и вестници отъ България та ги пренесохъ въ други кѫщи. Известихь същевременно за работата и на учутеля Калайджиевъ.

· Този, семѣенъ, много се уплаши. На обѣдъ ме поканиха тѣ, турцитѣ, и азъ отидохъ. Учительтъ Кралевъ биде

· пустнатъ оть правителствения домъ, и само книжата му бидоха задържани. Мене повикаха да ги прегледамъ,—

· мѣстното правителство, значи не бѣше посветено въ тайната, рѫководена отъ Скопье, — и азъ ги успокоихъ,

· че нѣма нищо, като скрихь въ рѫкава си две-три компромитируещи писма. Момчето, Кралевъ, само си бѣше

· съчинило шифъръ—бѣше остроумно момче, — понеже азъ му бѣхъ говорилъ, че съ шифъръ ще се води кореспонденцията. Нека забележа, че Кралевъ миналата година бѣ убитъ като въстаникъ.

· На връщане пакъ го запитахъ за .Стоянова," и той ясно ми каза, че не го познава и че се съмнява и у брата си. Порѫчахъ му да изучи, какъ стои работата,като му се заканихъ, че отговаря въ противенъ случай.

· Следъ половинъ часъ донесе ми сведения, кои и какви сѫ другаритѣ на брата му. При все това азъ отидохъ

· на обѣдъ, все тъй веселъ, както и по-преди, да не се осетятъ, че съмъ ги разбралъ.

· Следъ обѣдъ посрещнахме владиката Максимъ,който дойде тъкмо него день отъ Скопье, и подъ предлогъ, че съмъ поканенъ отъ владиката, скроихъ да имъ

· откажа да не дохождатъ у мене на вечеря, както ги 6ѣхъ поканилъ. Бѣхъ казалъ нарочно, че и печено прасе

· ще има, за ужасъ на явера, който бѣше рекълъ, че царството го губи, а вѣрата не си гази. Отидохъ пакъ и ги поканихъ, като имъ явихъ, че следъ вечерята ще трѣбва да ида при владиката. Яверътъ се възпротиви да дойде на вечеря (заради прасето), като се преструваше боленъ, а другигѣ, понеже имъ предстои на другия день пѫть, на половина се отказваха.

· Понеже се колебаеха, не настоявахъ, и така се спогодихме, да имъ изпратя една часть отъ вечерята. Сбогувахме се. Шпионинътъ още следъ обѣда отъ въздържания ми езикъ заключилъ, че съмъ се досетилъ нѣщо,

· и всичко открива той на брата си, когото мислилъ Способенъ да му прислужва. Братъ му казалъ, че ужъ

· съмъ ги позналъ още отъ първата среща, какви сѫ. Азъ

· нарочно му казахъ така. На другия день ужъ заминаватъ за Куманово, изкарватъ колата отъ хана и я премъстватъ въ единъ турски ханъ, а сами се настаняватъ въ една турска кѫща, безъ да зная това азъ нито учительтъ,който си отиде въ селото си.

· Срещу кѫщата на Калайджиевъ има махаленска чешма. Третия день следъ това случайно Калайджиевъ отива презъ полунощь на вода и тамъ ги заварва заедно съ деврието (нощнитѣ патрули). И коята кѫща 6ѣше наблизу. Калайджиевъ на зараньта ми обажда и ние узнаваме, че сѫ въ града. Следъ една седмица тѣ си заминаха за Скопье. Презъ това време бѣ дошелъ и единъ учитель отъ комитета. Страхъ! На валията всичко доложили. Следъ 2—3 седмици дойде самъ валията.

· Азъ го посрещнахъ съ ученицигѣ. Шпионитѣ дойдоха още трети пѫть, но за чудо никакви последици нѣма

· това нѣщо "за мене.

· III

· Гоце Дѣлчевъ и Дели Ивановъ въ Щипъ. — Просвѣтна агитация.—Груевъ въ София и въ Солунъ. — Срещата му съ екзарха,— Интернирането на Груева въ Битоля и дейностьта му

· като рѫководитель на битолския революц. окрѫгь. — Първата чета. — Арестуването му въ Битоля. — Следъ две години затворъ Груевъ отива на заточение въ Подрумъ.

· Тогава Гоце Дѣлчевъ и Дели Ивановъ дойдоха въ Щипъ. Вече имахме нѣколко души посветени отъ еснафитѣ. Следъ Коледа се посветиха и други хора. Дѣлчевъ веднага ми направи впечатление съ своята откровеность и честность. Той бѣше при първитѣ опити да зачислява даже прекалено откровенъ та требваше да го контролираме, за да не издаде нашата слабость, слабостьта на организацията. Той все

· се стремеше да си каже истината, като мислеше, че всѣки требва да възприеме идеята така, както той я възприелъ. Бѣше много пъргавъ. Той възприе плана и всичко друго, както го завари. Въ Солунъ бѣха останали споменатите лица и представляваха централния комитетъ.

· Попъ Арсовъ може да 6ѣше секретарь, Д-ръ Хр. Татарчевъ—председатель. Рѣдко си дописвахме. Презъ великденската ваканция Дѣлчевъ и Дели Ивановъ заминаха за Кукушъ съ задължение да се отбиятъ въ Солунъ,кѫдето ги препорѫчахъ, за да провѣрятъ, каква деятелность развиватъ другитѣ. Завърнаха се напълно разочаровани; позаспала бѣ работата тамъ. На връщане Дѣлчевъ се отбива въ Гевгелий и въ Дойранъ, гдето туря начало на организацията. Върна се въ Щипъ. Съ това се измина годината.

· Въ Щипъ правихме събрания на посветенитѣ, които бѣха означени съ нумера и никакви имена не се пишеха.

· Бѣхме захванали съ фалшивъ номеръ, — най-малко отъ № 80, за да мисли всѣки, че е закъснѣлъ. Бѣха разделени на групи; десетницитѣ ги събираха, безъ да се знаятъ едни други. На събранията ставаха разговори, насърдчения, даваха се книжки и вестници за прочитъ, упѫтваха се върху длъжноститѣ се. Отворихме празднично

· училище, държаха се сказки съ чисто революционна тенденция, нпр.: .обединението на Италия", „американското въстание", биографии на революционери като Гарибалди, Мацини и пр., „съединението на дветѣ Българий" и др. Имаше голѣмъ напливъ на слушатели.

· Следната година се даваха на щипската сцена театрални

· представления: „Иванко" и подобни революционни пиеси.

· Вземахме участие азъ, Дѣлчевъ, Дели Ивановъ, Гюрковъ(учитель); четохме сказки. И въ Радовишъ пуснахме

· клонъ (тамъ 6ѣше учитель Станковъ, сега въ администрац. на в. „Вечерна Поща") и въ Виница (тамъ бѣше учитель Алекс. Чакъровъ, който сега издава в. „/Автономия").

· Презъ ваканцията заминахъ за София да изуча,какво се гони съ четитѣ, които 6ѣха почнали да минаватъ границата, — готвѣше се въстанието въ 1895 год.

· До тогава ние вѫтре нѣвмахме никакви връзки съ външната организация въ Княжеството.

· Срещнахъ се съ Тюфекчиева, Ляпчева и съ Китанчева. Разказахъ имъ за нашата организация вѫтре,какво имаме и какво сме извършили. Китанчевъ 6ѣше вече боленъ та не можахме да приказваме по въстанието.

· Последното много ни бъркаше на плана. Азъ веднага

· разбрахъ, съ какви сръдства се е почнало, и не очаквахъ

· никакви особени резултати. Заминахъ презъ Пловдивъ—

· Едрене—Дедеагачъ за Солунъ. Говорихъ и съ Китанчевъ, какъ да си помагаме въ бѫдеще. Нашитѣ искания тогава главно се ограничаваха да ни се дава'морална помощь и да ни олесняватъ съ доставяне революционна книжнина.

· Бѣше за нась утешително, че и емиграцията въ

· Княжеството бѣ почнала да работи въ сѫщия духъ, както

· И ние, и че пристѫпва къмъ дѣло.

· Следната година останахъ въ Солунъ, инспекторъ на народнитѣ селски училища съ цель да се задържа въ Солунъ, за да се съживи работата на централния комитетъ. Завзехъ се та наредихме комитети въ всички градове. Презъ всѣка ваканция — коледна, великденска, обикаляхъ по градоветѣ и посвещавахъ. Тогава цеитрапниягъ комитетъ захвана по-редовно да функционира, тогава той получи сѫщинско значение на „централенъ". Докато бѣхъ въ Щипъ, преписката водъхъ направо съ Битоля. Служехме си съ химическо мастило, съ псеудоними. Комитетътъ редовно вече почна да действува като централенъ. Мрежата на мѣстнитѣ комитети се уголъмяваше. Почнахме и да извикваме отъ нѣкои по-далечни мѣста довѣрени лица, за да ги посветимъ. Тогава почнахме да издаваме и хектографирания листъ, който се разпращаше по всички околии. Имаше вече и „канали".

· Това бѣше презъ 1895/6 уч. год.; презъ 1896/7 г. Пакъ останахъ инспекторъ. Продължавахме деятелностьта.

· Гьорче Петровъ 6ѣвше въ Солунъ учитель. Той биде изпратенъ въ София за представителъ, въ сѫщностъ просто

· съ значение на агентинъ, който да ни улеснява съ порѫчки и др.

· Следната уч. година, 1897/8, останахъ безъ служба.

· Екзархията по доносъ отъ общинския председатель ме 6ѣ

· повикала за обяснения, ужъ заради безбожие. Ясно казахъ на екзарха, че не за безбожие, а по-скоро да се

· опасява заради организацията, за която всичко му разказахъ. Екзархътъ се отнесе благосклонно, не ме съветва да се откажемъ, но тогава само изказа опасение,да не би съ прибързани действия да предизвикаме австрийска окупация на Македония. Ние враждебно се отнасяме къмъ сръбската пропаганда; екзархътъ сигурно е билъ убеденъ, че нашата деятелность не е безполезна,защото той изобщо не намери, какво друго да забележи освенъ споменатия страхъ отъ австрийска окупация.

· Разделихме се добре. Началото на „Братството" въ

· Солунъ съвпада съ последното време на моето стоене на служба въ Солунъ и съ моето уволнение. Отъ Солунъ следъ една година ме интернираха въ Битоля. 19 януарий

· Престояхъ интерниранъ въ Битоля около година и половина. Подпомаганъ отъ дяконъ Тома (родомъ отъ Кичевско, свещеникъ въ Битоля), отъ Георги Пешковъ, Аце Доревъ и нѣкои отъ учителитѣ — турихме по-солидно начало на организацията. Имаше основанъ мѣстенъ комитетъ, но и тука бѣха позаспали. Посьживихме

· и комитетитѣ отъ околиитѣ. По селата се организирваха.

· Следната година (1900) бѣхъ назначенъ учитель въ гимназията въ Битоля. Дойдоха още двама другари —

· Пасковъ и Гирджиковъ. Сѫщата зима дойде и Славейко

· Арсовъ. Гирджиковъ и Пасковъ се грижеха по създаването на хектографирания листъ. Помагаха и за неделното училище. Покупки на материяли се правѣха. Отивахъ по околията, ходихъ въ Прилепъ, Охридъ, Леринъ.

· Даже и когато бѣхъ интерниранъ, ходѣхъ. Обиколкитѣ бѣха по администрацията ни. Азъ минавахъ рѫководитель на Битолския окрѫгъ. Въ Солунъ Д-ръ Хр. Татарчевъ минаваше за председатель съ Пере Тошевъ и Хр. Матовъ. Последниятъ, когато 6ѣше въ Скопье, ако и да минаваше за членъ на организацията, подъ влияние на митрополията повече е проявявалъ наклонность да направлява деятелностьта на организацията противъ сръбската пропаганда, съ която 6ѣше повече въ додиръ.

· Като дойде въ Солунъ, Матовъ по-решително пригърна

· чисто революционнитѣ цели.

· Бѣхме устроили вече една чета, първата чет.) вт> I

· Костурско. Дѣлчевъ бѣше все отсамъ Вардара. |

· Свърши се учебната година и на б Авгусгь 1900

· бидохъ арестуванъ. Поводътъ бѣ убийството на попъ

· Ставрета. Човѣкътъ, който отиде да иска пари отъ попъ

· Ставре, 6ѣше докаранъ за четникъ и бѣше настаненъ

· при братовчедъ ми. Бѣхь въ държавния затворъ както

· всички затворници. Затворенъ стояхъ две години, следъ

· което въ май 1902 6ѣхъ заточенъ въ Подрумъ. Въ Битолския затворъ имахъ право да се виждамъ съ посетители

· и бѣхъ въ течение на всичко, що се върши. Имахъ възможность да пиша — съ шифри. Бѣхъ въ голяма стая

· наедно съ 40—50 души всякакви затворници. Азъ и отъ

· затвора рѫководѣхъ битолския санджакъ. Дѣлчевъ 6ѣ

· временно дошелъ въ Битоля. И отъ тогава се задължи

· и Лозанчевъ да вземе участие въ рѣководенето. Лозанчевъ бѣше фотографинъ. Преди да дойда отъ Солунъ

· въ Битоля, Лозанчевъ 6ѣше взималъ участие въ

· комитета. Той 6ѣше се поотгеглилъ малко, понеже работата не спорела та изпадналъ въ малодушие. Сега,

· като 6ѣхъ въ затвора, той отново бѣ поелъ да рѫководи далата. Това бѣше сѣкашъ презъ втората година.

· Дѣвлчевъ замина за Костурско. Въ затвора бѣше и

· Мицко, родомъ отъ с. Латово, Кичевско. Той е билъ

· осѫденъ като въстаникъ отъ 1881 г. и 6ѣ пролежалъ

· до тогава цѣли 19 години въ затвора. Често се срещахме.

· Мицко е билъ сърбоманинъ. Азъ опитахъ да въздействувамъ върху него, и той, когато бѣ пуснатъ, дори

· ми обеща да влѣзе въ нашитѣ чети, но не го направи,

· види се подъ влиянието на сръбския консулъ или на

· сръбскитѣ учители.

· Въ май месецъ ме изпратиха въ Подрумъ. Заварихъ тамъ доктора Татарчевъ и Хр. Матовъ та заедно

· прекарахме. И въ Подрумъ знаехъ, какъ вървятъ работигѣ. Съ хими