Между другото

Растяхме простичко

и без охолство,

но не и между другото.

Като деца заспивахме

със приказки.

Пораснали,

четяхме често

- стихове и проза -

между другото.

Споряхме здраво

след това,

а и поскарвахме се

между другото.

Обичахме се истински,

и доста бързо

прощавахме си,

между другото.

Поднасяхме цветя

пред паметника

на Апостола,

и рецитирахме

"О, майко моя...",

между другото.

Стояхме на брега

и съзерцавахме

със часове

морето и скалите

между другото.

Вървяхме по

планинските ждрела

и пеехме си

стари, стари песни

между другото.

Загубвахме приятели

- болеше ни -

поплаквахме си

между другото...

Запушвахме комин

и раждахме деца,

и бяхме горди

между другото.

А те - децата ни -

растат и други са,

и ни повтарят

между другото.

И смеят се

на същите шеги

и опаки понякога са,

между другото.

И явно е, не мога,

и не искам да съм друг

– да бъда българин, Константин Колев

но между другото... Април 2003, Торонто