Поредната антибългарска публикация на скопския вестник “Вечер”, чийто автор е бившият македонски кореспондент в София Владимир Тулевски, ме принуждава да взема отношение и изнеса неизвестни до момента факти. Става дума за обвиненията на Тулевски към бившия македонски вицепремиер Доста Димовска /и вероятно бъдещ шеф на Македонския културноинформационен център в София/ Доста Димовска, според които тя е “била гост на ВМРО в София през 1992 г.”.

Фактите за посещението на делегацията на македонската опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ в София в началото на 1992 г. са следните:

В края на 1991 г.югоармията на Слободан Милошевич бе започнала войната срещу Република Хърватия с обсадата на град Вуковар, който през януари 1992 г. бе напълно разорен от артилерийския обстрел на сръбските сили и четниците на Воислав Шешел. В тези дни Хърватия и Словения подготвяха своето отделяне от Югославия, която вече се наричаше Сърбославия. На 15 януари 1992 г. Република Македония бе призната като независима държава от България, с което започна процеса за нейното отделяне от югославската федерация. Пред реалната опасност от агресия на югоармията срещу Македония, лидерите на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ решиха да установят връзки с България - както заради евентуална българска подкрепа, така и заради необходимостта от международно легитимиране на македонската опозиция.

По това време бях кореспондент на “Отечествен вестник” в Югославия и в тази си роля поддържах тесни връзки с македонската опозиция. След признаването на македонската независимост от България, Любчо Георгиевски – председател на ВМРО ме покани на среща в Скопие и ме помоли за следното: Да организирам негово посещение в София, в рамките на което да бъде приет от президента Желев, премиера и други български политици. Георгиевски обясни, че не желае да се обръща към българското посолство в Белград, защото не знае каква ще е реакцията на сръбските специални служби, а и поради опасността да пътува до Белград, където след 15 януари 1992 г. се бе разгоряла антимакедонска кампания.

Веднага отпътувах за София, където предадох молбата на лидера на ВМРО на съответните институции.. След десетина дни пристигнах в Скопие и с моята кола и автомобила на партията делегацията на ВМРО-ДПМНЕ отпътува за София. Посещението бе частно, изцяло на разноски на македонската делегация. Интересен детайл е, че по време на пътуването на двете коли до българо-македонската граница, македонската полиция на два пъти ни спираше, очевидно желаейки да осуети визитата на македонската делегация в София.

В София Любчо Георгиевски и Доста Димовска имаха срещи с президента Желю Желев, с премиера Филип Димитров и със зам.-председателя на БСП Георги Първанов. Последният се съгласи на тази среща след дълги увещавания от моя страна, тъй като БСП смяташе за свой политически партньор в Скопие не ВМРО, а партията на македонските комунисти, току-що преименували се на социалисти.

Това бе първото външнополитическо посещение на ВМРО-ДПМНЕ след признаването на независимата македонска държава, което легитимира международно демократичната македонска опозиция. По логиката на Владимир Тулевски, македонската опозиция трябва да се среща само със сръбски политици, но никога с представители на българската държава. По тази болна логика, всеки македонски политик, който пристигне в София и разговаря с български държавници, е изменник на македонската държава.

Що се отнася до срещата на Георгиевски и Димовска с председателя на ВМРО Красимир Каракачанов, тя бе една от многото срещи на македонската делегация в София. В нито един момент Красимир Каракачанов не е бил домакин на делегацията от Скопие. Твърденията на Тулевски за някаква зависимост на Димовска от Каракачанов са най-обикновени манипулации в стила на сръбската УДБА /Управлението за държавна сигурност на Югославия/. Подобни лъжливи внушения не правят чест на вестника, който си е позволил да ги помести.

Велизар Енчев