Подготовка и повод за избухване на въстанието
След организираното от Върховния Македоно-одрински комитет Горноджумайско въстание напрежението в Македония нараства чувствително. Правителството на Османската империя засилва репресивните мерки, съсредоточава военни и полицейски части, които извършват масови беззакония. Увеличават се стълкновенията между турските въоръжени сили и четите на организацията. Само през първата половина на 1903 година са отбелязани 86 сражения. В тази обстановка през януари 1903 г. част от членовете на ЦК начело с Иван Гарванов свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На конгреса не присъстват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров. Все пак задграничното представителство на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение. Гоце Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото познава много добре обстановката и смята, че без българска подкрепа може да се стигне до поражение, но след идването си в Македония се среща със завърналия се от заточение Дамян Груев. Двамата решават, че след като решението е взето и разпратено по окръзите, връщане назад не може да има и Делчев се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието обаче той е убит край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.
В ръководните среди на организацията няма единно мнение за методите на революционната борба. Самият Гоце Делчев дълго време настоява борбата да се води чрез партизанска война, реализирана через постоянни терористични актове, които да не засягат населените места, а да се съсредоточат върху турски военни и пътни обекти. Групата около Георги Петров настоява за провеждането на т. нар. перманентна революция, за да не се допусне пълно изтощаване на силите на организацията. Те предлагат действията да се разпрострат във времето и пространството, за да се постигне по-голям териториален и времеви обхват. Членът на ЦК д-р Христо Татарчев се изказва за провеждането на масово и внезапно въстание, като се използват всички сили на организацията и на населението, за да може или да се постигне евентуален успех, или, ако акцията се провали, европейската дипломация да бъде принудена да проведе реформи в Турция.
В края на април 1903 година още едно събитие ускорява избухването на революцията. Група младежи, известни в историята като „гемиджиите“, извършват серия от атентати в Солун. Във въздуха е хвърлена сградата на Отоман банк, взривен е френски кораб, прекъснато е осветлението на града. Повечето атентатори загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. Саможертвата на тези младежи нажежава още повече обстановката. Европейските държави още от януари 1903 г. се опитват да проведат известни реформи, но вековните им противоречия не допускат особен резултат. Съдбата на населението се поема от организацията.
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) (Илинден). Началото на бойните действия в Одринско се определя на Конреса на Петрова нива за 6 август (19 август) (Преображение Господне). По-късно Серският окръг решава да се вдигне на 27 септември (Кръстовден). Така на практика се реализира идеята за перманентна революция.

Пълен текст

Асоциация РАДКО

Асоциацията РАДКО се създава за защита и реализация на национално културни и политически права, интереси и убеждения на Българите от Р. Македония. Асоциацията се занимава с афирмация и реализация на идеите на Македонското освободително движение. Основателите на асоциацията я наричат РАДКО – това е най-често използваният псевдоним на последния водач на Македонското освободително движение Иван Михайлов.
Основните цели на асоциацията РАДКО са:
- Асоциацията да бъде организация, която ще афирмира и реализира идеите на Македонското освободително движение;
- Асоциацията да бъде организация на способни, предприемчиви и уверени в себе си граждани, които могат да поемат отговорност за себе си, за своите семейства и за своята Българска духовно-културна общност в Р. Македония;
- Асоциацията да бъде организация, построена на базата на традициите на европейската християнска цивилизация и на християнските и демократичните традиции на Българският ренесанс на 19 век.
- Асоциацията да бъде организация, която интегрира обществото към ценностите на Европейският съюз и влияе към приемането на добрите европейски практики;
- Асоциацията да бъде организация, която не приема комунистически и други тоталитарни идеологии;
- Асоциацията да бъде организация, чиито членове участват активно в развитието на българската култура и духовност;
- Асоциацията да бъде организация, чиито членове уважават и пазят законите на страната, защитават своите права и законни интереси и уважават правата и законните интереси на другите.
Основните задачи на асоциацията РАДКО са:
- Българите от Р.Македония да представляват градивен елемент в Конституцията на държавата;
- Един от официалните езици на държавата да бъде и Българският книжовен език;
- Афирмация на Българската история и култура;
- Възобновяване на необходимите културно-образователни и църковни институции в Р.Македония по подобие на българските културно-образователни и църковни институции, които съществуваха на територията на Р.Македония по времето на Османската империя, разбира се, адаптирани към съвременните условия и потребности;
- Възобновяване на духовното и културното единство на Българите от Р.Македония и Българите от Р.България;
- Защита от присвояване и фалшифициране на Българската история и култура;
- Защита на Българите в Р.Македония от репресии, полицейско наблюдение и тормоз, преследване, дискриминация и културен геноцид.
Асоциацията РАДКО ще провежда сътрудничество само с такива сходни организации, които приемат нашите цели и задачи. На тези, които искат да помагат по друг начин за утвърждаване на Българщината, РАДКО няма да пречи, но няма и да сътрудничи активно. Ние нямаме намерение да правим НИКАКВИ КОМПРОМИСИ С НАШИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ!

Искаме Резолюция от БЪЛГАРСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ - Заклеймяване на МАКЕДОНИЗМА
и водене на НОВА НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИКА

Български организации от Република Македония, начело с РАДКО, искат среща с шефа на парламента Цецка Цачева в четвъртък 10.06.2010. Преди срещата българите от Македония ще проведат митинг (11 часа) на площад "Александър Невски", заедно с гражданското движение "Социална солидарност", което вече четвърта година, всеки четвъртък е на площада.
Мотото на МИТИНГА е:

ДА КАЖЕМ ИСТИНАТА НА ВИСОК ГЛАС ПРЕД ЕВРОПА И СВЕТА!
За защита каузата "Спаска Митрова"!

България трябва да има ясно становище за истината за "македонизма" и създаде специална държавна политика за ПРЕД СВЕТА И ЕВРОПА, свързвайки го с поведението на посткомунистическите ръководства на Р.Македония и осъждането на "македонизма" като престъпление срещу българския народ и човечеството.
Трябва да се направи точна и обективна оценка на "македонизма" като явление, с оглед на обективната историческа истина и политическото състояние и бъдеще на Балканските народи сега, състоянието на Европа в 21 век, също и за защита каузата "Спаска Митрова".
Тук имаме предвид и:
- РЕЗОЛЮЦИЯТА 1096 (Мерки за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи) от 27 юни 1996г. на ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА;
- Резолюцията на Европейската народна партия - Заклеймяване на тоталитарния комунизъм от 5 февруари 2004г.;
- РЕЗОЛЮЦИЯТА 1481 (Необходимост от международно осъждане престъпленията на тоталитарните комунистически режими) от 25 януари 2006г. на ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА и
- Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008г..
"Македонизма" е идеология, създадена от болшевишката съветска линия на БКП от началото на 30-те години на 20 -ти век. Българските комунисти от БКП начело с Г.Димитров създават македонизма, под въздействие на новата теория на КПСС и Сталин от началото на 30 те години "за нациите и етносите". Коминтерна поверява изготвянето на резолюция по македонския въпрос на поляка Валецки, които "няма и понятие по македонския проблем". Димитър Влахов (рядко срещан в световната история предател) му помага с изготвянето на резолюцията, която е утвърдена на 11 януари 1934г. на заседание на Политсекратариарта на Комунистическия Интернационал с протокол 207.
Държавата България във вид на "официална национална политика" да заклейми пред Европа и Света "македонизма" като извънредно престъпно създание на БКП и КПСС, водещо до денационализация, унищожение на държавата, геноцид, опасност от териториално разделение, аспирации към чужди земи, дори военни конфликти - което е абсолютно забранено по международното право и 60 годишната практика в Европа след ВС Война до сега.
Да се осъдят всички управления на Р.България след 1989 г., които не са създали противодействаща на "македонизма", НОВА официална политика на Р.България за отричане на "македонизма", в поддръжка на българщината и спиране денационализацията на Българската народност в Македония.
Това е необходимо важно, за да не могат повече тук в Р.Македония ТИТОВИСТИТЕ от СДСМ и СТАЛИНИСТИТЕ от ВМРО-ДПМНЕ да се представляват като "ПАТРИОТИ" и окончателно да си отидат на БУНИЩЕТО на ИСТОРИЯТА, и те да не могат повече да дискриминират българите тук върху основата на тази идеология.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА!

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НАРОДНО СЪБРАНИЕ - София 15.06.2010г.

Писмо до председателя на Народното събрание г-жа ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

БЪДЕЩЕТО НА МАКЕДОНСКАТА БЪЛГАРЩИНА - ВИЗИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА РАДКО

Иван Михайлов: ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРЩИНАТА

Македонски българи: Върнете ни правата, които имахме поне в Османската Империя

ПОЗИЦИЯ на ДРД "Идея за България" - 4 юли 2010г.
ДА ПОДКРЕПИМ БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ!

Владимир Панков: Македонизмът е религия на смъртта

Връзки